Кой вятър го довя? Да му се чудиш!
Сред слънце, дъждове, сред урагани
и старите ми спомени да пали!?
Да ме причаква нощем зад луната
в часа, когато точно ме опиват
сонетите на Шекспир и Петрарка
и после дълго, дълго да заспива!?
Защо са ми капризите на юли
с червените му залези, с мечтите,
със всичките му цигански катуни,
с огньовете достигащи звездите,
със цялата му прелест на морето,
когато забучи, когато страда
от всеки мощен тътен на небето,
когато, аз съм Той и го създавам?
0 коментара:
Публикуване на коментар